Каменна стена

Как действа

Каменната стена иска разговорът да приключи, без да се налага да обяснява каквото и да е. Кратките отговори са начинът да се държи под контрол какво се споделя: свиване на рамене, едно „може би“, едно безизразно „не знам“. Всеки такъв отговор ти връща цялата работа. Ти запълваш тишината, гадаеш какво се има предвид и задаваш още въпроси, а всеки въпрос, на който може да се отговори с една дума, получава точно една дума. Това действа, защото мълчанието е неудобно и човекът, който го усеща най-силно, обикновено започва да говори, да умолява или се отказва.

Как звучи

• Може би.
• Не знам. Защо питаш мен?
• Така е, какво да се прави.

Какво помага

Каменната стена се отваря за истински въпрос, на който не може да се отговори със свиване на рамене. Задавай отворени въпроси, които идват от любопитство, а не от натиск: какво мисли другата страна, какво прави нещата трудни. После чакай. Остави паузата да постои, без да я запълваш. Ако получиш нещо малко, отговори с интерес точно на него, вместо да минаваш към следващата си точка. Дръж тона си равен в продължение на няколко хода и предложи възможност за отговор по-късно, ако сега моментът не е подходящ. Търпението и спокойният интерес правят говоренето по-безопасно от мълчанието.

Ти казвашНе бързам. Как го видя ти? Искам да те чуя, когато решиш.

Какво вреди

Колкото повече натискаш, толкова повече Каменната стена се затваря. Бързите въпроси един след друг, оплакванията от мълчанието или въпросите с „да“ или „не“ дават лесен кратък отговор или повод за тръгване. Ако запълваш всяка пауза със собствените си догадки, на другата страна стига една дума, за да се съгласи, без да каже нищо. Ако отговориш със студенина, разговорът свършва, а точно това се искаше от самото начало.