Пасивен агресор

Как действа

Пасивният агресор ти се сърди и иска да го знаеш, без изобщо да се налага да го казва. Затова всичко излиза заобиколно: едно кратко „Охо.“, комплимент с жило, едно „Нищо, добре съм“, което явно не е добре. Всяка забележка може да бъде отречена, така че ако реагираш на тона, изглеждаш като човека, който прави проблем. Затова действа. В крайна сметка гадаеш какво е оплакването, извиняваш се за неща, които никога не са назовани, и носиш чуждия гняв, докато другата страна остава спокойна и без вина.

Как звучи

• Охо. Добре.
• Нищо. Добре съм.
• О, най-накрая стигна и до това. Супер.

Какво помага

Най-много Пасивният агресор се бои от пряк, спокоен въпрос какво всъщност не е наред. Назови какво виждаш, без да обвиняваш, и после попитай. Говори с равен глас и с прости думи. Първия път вероятно ще последва ново „Добре съм“. Не се хващай за сарказма и не спори за тона. Попитай отново, малко по-меко, и остави място за отговор. Всяко спокойно повторение прави заобиколния път по-труден. Когато най-накрая излезе какво е наранило другата страна, изслушай всичко, преди да отговориш.

Ти казвашВече няколко пъти казваш, че си добре, но не звучи така. Какво всъщност те тормози? Предпочитам да го чуя.

Какво вреди

Ако отвърнеш със сарказъм, всичко става състезание кой е по-студен. Ако обвиниш другата страна в пасивна агресия, даваш ѝ лесна възможност да отрече всичко и агресорът вече си ти. Ако се правиш, че не забелязваш, показваш, че заобиколният път е безопасен. Ако се извиняваш отново и отново за нещо, което никога не е назовано, награждаваш мълчанието, а истинският проблем остава незасегнат.